Дълго време в България хората се срамуваха или най-често криеха посещенията си при психолозите. В обществото ни витаеше усещането, че който ходи на психолог „не е добре“, а състоянията като депресия, тревожност или бърнаут, се приемаха за лигаво поведение. Със смяната на поколенческите модели и след пандемията от COVID -19, все повече хора в млада, а и напреднала възраст, започнаха да споделят за вътрешните си проблеми и да посещават специалисти.
Най-често срещаните поводи са панически атаки, депресия, прегаряне на работното място, както и екзистенциални кризи. С напредъка в дигиталната сфера, сесиите с психолозите вече може да се провеждат онлайн на един клик разстояние от нас, което улеснява достъпа на желаещите за терапия.
В анализи на Дружеството на психолозите в България се отчита висок ръст на посещения в периода около пандемията, която започна през 2020 година, както и във времето след нея. Психолозите отбелязват 10 пъти повече посещения в сравнение с годините преди това.
Статистиката за оценката на психичното здраве в България от Национален център по обществено здраве и анализи, посочва, че близо 20% от населението е преживяло психични предизвикателства под една или друга форма. Честа практика е във международни компании да се осигуря на служителите пакет към социалните придобивки за безплатни сесии при психолог, за да се предотвратят случаите от прегряване.
От Акцент Нюз се свързахме с специалист, който е с дългогодишен опит в практиката. За нас психолог Красимира Златева коментира наблюдаваната тенденция за все по-честите посещения на хората, най-често обсъжданите вътрешни терзания, както и функцията на качествените консултации.
1. Според Вас зачестяват ли посещенията при психолозите през последните
години и обществото ни отвори ли се да споделя за вътрешните си проблеми?
Да, определено все повече хора търсят психологическа помощ. От клиентите си често чувам, че са отлагали дълго, опитвали са се да се справят сами, да бъдат силни и да продължават напред. Но идва момент, в който вътрешната болка става толкова непоносима, че единственото желание е тя най-после да спре. Именно тогава много хора се решават да потърсят помощ. Според мен обществото ни постепенно започва да разбира, че да отидеш при психолог не е слабост, а начин да не оставаш сам с нещо, което вече не можеш да носиш.
2. Как тревожността, депресията и бърнаутът влияят на нашето здраве?
Живеем във време, в което външната информация все повече владее и определя хората. Постоянно ни се показва един идеален свят, към който трябва да се стремим – да бъдем успешни, щастливи, красиви и винаги справящи се. Но колкото по-трудно достигаме този образ, толкова повече тревожност се създава в нас. От друга страна, депресивните състояния понякога ни показват, че е време да обърнем внимание на вътрешния си свят, особено ако носим болка от трудно детство или непреработени преживявания. А „бърнаутът“ често идва, когато твърде дълго сме живели в режим на даване, отговорности и доказване, без да се питаме как сме ние самите. И трите състояния по различен начин ни показват, че не можем безкрайно да живеем далеч от себе си.
3. Имат ли нужда хората в по-зряла възраст от психологическа помощ?
Да, и понякога именно тогава тази помощ е най-необходима. С възрастта не изчезват преживяванията от детството, трудните отношения или болката, която сме носили с години. Напротив, идва момент, в който старият начин на живот вече не работи и човек започва да си задава въпроси: „Кой съм аз?“, „Това ли е животът, който искам?“. Никога не е късно да разберем себе си и да променим начина, по който преживяваме живота си. Възрастта не ни пречи да се променяме. Понякога тя ни дава смелостта най-после да го направим.
4. Нарцисизмът само в любовните отношения ли се проявява?
Не, нарцистичните модели могат да се проявят във всички човешки отношения – между партньори, родители и деца, приятели, колеги. Често човекът отсреща дълго време не разбира какво се случва, защото постепенно започва да се съмнява в себе си, да се чувства виновен и да вярва, че той е проблемът. За мен е важно да не поставяме с лекота етикета „нарцисист“ на всеки труден човек, а да гледаме как се чувстваме в дадено отношение. Ако постоянно губим себе си, страхуваме се да бъдем автентични и живеем в опит да заслужим любов, одобрение или спокойствие, тогава вече има нещо, на което трябва да обърнем внимание.
5. Коя е най-честата грешка, която хората допускат, когато се опитват сами да
се справят с психологическите си проблеми?
Най-честата грешка е, че хората се опитват да се отърват от това, което чувстват. Потискат болката, бягат от нея, разсейват се или се убеждават, че трябва просто да мислят позитивно. Но непреживяното не изчезва. То остава в нас и често се връща като тревожност, телесно напрежение или повтарящи се трудности в отношенията. Промяната започва, когато спрем да воюваме със себе си и се осмелим да обърнем внимание на това, което вътрешният ни свят се опитва да ни каже.
