Колко често чуваме думите челяд, огнище, калпак, снага, войвода? Употребата им в съвременния език разбираемо се свежда до нула, но те все пак присъстват в учебниците по литература. От началния етап на образованието до 12-и клас произведенията, заложени в учебната програма, са запазени в автентичния си вид.
Пред Акцент Нюз учител коментира как учениците възприемат архаизмите в класическите български произведения.
„Затрудняват се дори ученици от 11. и 12. клас. Отнема немалко време от учебните часове първо да се осъвремени значението на думата, след това да прочетем текста и да направим интерпретативен анализ. Яворов, Ботев, Вазов, Славейков са автори, творили през възрожденския и следосвобожденския период, но те са символ на българската литература, не може без тях и не може да се перефразират думите им“.
Предложения за премахването на архаичните думи
В годините са се сблъсквали позициите между учители, родили, обществени дискусии и изявления на министри. През 2022 г. тогавашния заемащ пост министър – Николай Денков настояваше за намаляване на „академичния език“ в учебниците. Година по-късно МОН предложиха промяна в учебната програма, включително отпадане на понятия и разместване на литературни произведения по класове.
В свои публикации, езиковеди от института по език към БАН подчертават, че архаизмите са част от пасивния речник и те няма как да се „заличат“, заради съвременната реч. Архаизмите и историзмите са част от лексикологията и те са своеобразен механизъм да се обяснят епохите преди нас.
Учените отхвърлят предложението за отпадането на пасивните думи в учебниците по литература. Научната статия „Остарели думи“, обяснява как именно те помагат за анализ на стари творби.
Публичната позиция не поставя въпросът за архаизмите на дневен ред за тяхното премахване, но въпреки това учащите усещат затруднения в часовете по български и литература.
В последните обсъждания се разглеждат мерки за олекотяване на учебните програми, както и подобряване на начина на преподаване, но не и премахване на остарелите думи във вид на езиково явление.
