Епископската базилика на Филипопол, позната още като Голямата базилика, несъмнено е един от най-значимите архитектурни обекти както в Пловдив, така и в цяла България. Реставрацията и експонацията на раннохристиянския храм, датиращ от IV в.сл.Хр., започна през 2014 г., с финансовата подкрепа на Фондация “Америка за България”.
През 2027 г. предстои държавата да подаде първия пакет от документи за окончателното включване на Базиликата в списъка на ЮНЕСКО. За тази цел документацията и международната експертиза трябва да се подготвят. За подобен обект и значението му за културното наследство би следвало да има заделен бюджет.
Вместо това обаче, средствата не стигат и кампанията на Лидл за връщане на пластмасови бутилки е пренасочена към каузата. За месеците юли и август всички четири каузи, които можеха да се подкрепят досега, са спрени, за да се акцентира върху Базиликата. Припомняме, че ако човек пусне пластмасовите си бутилки в автоматите за обратно приемане на PET бутилки и кенове, получава касова бележка със сума, която може или да използва при пазаруването си, или да дари за “Капачки за бъдеще”, WWF България, Animal Rescue Sofia и Сдружение на олимпийските отбори за природни науки.
Разбира се, много граждани, подкрепящи другите кампании, са недоволни от липсата на по-публична информация и ограничаването в едно направление.
“Последващата работа е главно документална, но е огромна по размер. Тя трябва да се възложи или от Общината, или от държавата. За да подадем кандидатурата си за ЮНЕСКО, трябва да се изготви План за опазване и управление и Номинационно досие, което изисква огромен ресурс – както финансов, така и от различни видове специалисти”, коментира директорът на ОИ “Старинен Пловдив” проф. д-р Елена Кантарева.
Тя обяснява, че по чл. 165 от Закона за културното наследство изготвянето на Плана за опазване и управление може да се извърши само от фирма, ръководена от архитект. Оказва се, че засега няма нито един такъв изготвен план в България, въпреки че е вписан в законодателството от години. В момента се изготвя такъв за Старинен град Несебър, но той е първият.
“Когато изготвяхме кандидатурата за ЮНЕСКО, финансирането дойде от Фондация “Америка за България”, благодарение на което ни включиха в индикативната листа. Въпросът е как се придвижва по-нататък кандидатурата от институциите и от всички заинтересовани страни. Нашият екип направи предварителна оценка, чрез което ЮНЕСКО донякъде реформира процеса си на кандидатстване, но не можем да я внесем от името на ОИ “Старинен Пловдив”. Трябва да се внесе от държавата”, допълва тя.
Очакванията на екипа са, че номинационното досие ще струва повече от Плана за опазване и управление. Сега наред е Народното събрание и одобряването на бюджет 2026, за да се разбере дали Община Пловдив ще отпусне средства за кандидатстването.
Колкото до Лидл, инициативността на веригата супермаркети произлиза, по техни думи, от желанието веднъж годишно да подкрепят кауза от национално значение и да подтикнат бизнеса да подкрепя подобни мисии.
