Слънце, плаж, морски бриз, тиха музика и книга в ръце – гледката, която ще е около нас пред идните месеци. Вкусът на читателите е различен, но едно е почти сигурно – обичаме истории със завладяващ характер. Съвременните български автори и техните творби са на челни места по литературни форуми, тиражите с бройки се изкупуват бързо в книжарниците, а четенето се популяризира все повече след младите. Темите в литературата са общочовешки и за тях не важи епоха. Те представят вътрешния „Аз“ на всеки един от нас и ни помагат да видим скритото в редовете, чрез проекция в живота ни.
В следващите редове ще ви представим няколко класики от западноевропейката литература, които в наши дни са по-четени, отколкото в тяхното време. Те създават емоционално усещане, което ни помага да се потопим в историите на героите им, да се припознаваме в тях, да вземем поуката и да променим светогледа си.
„Мадам Бовари“ – Гюстав Флобер
Мадам Бовари е книга, написана в епохата на френския Романтизъм. Това произведение е част от библиотеката на почти всяка жена, тъй като историята от нея представя необятни псхилогически пластове. Ема Бовари е главният персонаж – тя е омъжена за лекар, живее охолен живот, има дете, обича да пътува. Но привидния й щастлив начин на живот не я спасява от самоубийство в края на романа.
„Монахинята“ – Дени Дидро
Сюзан Симонен е младо момиче, което е изпратено в манастир от родителите си, против нейната воля. В сюжетната линия на романа, тя живее в няколко божи храмове, защото зад вратите, които са символ на вярата, се крие жестокост, от която Симонен отчаяно се опитва да избяга.
„Процесът“ – Франц Кафка
Главният герой в този роман не може да избяга от лабиринта на съдебната система. Йозеф е арестуван на 30-и си рожден ден, без да знае защо. По време на целия процес срещу него има несправедливи обвинения. Осъден без дори да разбере причината – финалът на роман, който символизира жестокостта на съдебната система.
„Клетниците“ – Виктор Юго
Виктор Юго е символ на френската литература. „Клетниците“ е четиво, която проследява историята на Жан Валжан – затворник с доживота присъда, заради кражба на хляб. След като излиза от затвора преждевременно, той е решен да стане добър човек и да осинови бедната Козет.
„Чужденецът“ – Алберт Камю
История, която показва безразличието към живота, към смъртта, към всичко, което ни заобикаля. Осъден на смърт – заради своята апатия. Убил човек, защото му е горещо на плажа. Не проронил една сълза за смъртта на майка си. Това е главният герой в книгата – Мьорсо.
„1984“ – Джордж Оруел
Утопията, в която живеем е вредна. Живееш в общество, в което те следят, големият брат те гледа и се чувстваш притиснат. Искаш да избягаш, да се противопоставиш, но не можеш. Уинстън Смит се влюбва в Джулия. Двамата се опитват да избягат от града, но са подложени на жестоки изтезания. В края на романа Смит се примирява и става част от масата.
„Портретът на Дориан Грей“ – Оскар Уайлд
Да станеж жертва на нарцисизма си. Дориан Грей иска да остане вечно красив и млад. Близък до него художник му рисува портрет, в който той да се взира. С времето обаче, след всяко негово зло дело, портретът погорзнява, но Дориан остава млад. Ядосан до края предел, вместо да унищожи портрета, Грей убива себе си.
