Темата за паркирането в града и недостатъчният брой места стават по-обсъждани и наболели теми сред обществото с всеки изминал ден. Напрежението в собствениците на автомобили се покачва, защото ситуации от типа – „не успявам да паркирам пред собствения си дом“, „синята зона беше без свободни места“ или „спукали са ми гумата, защото съм спрял върху нечия скоба“, стават част от ежедневието им.
Само в Пловдив ли трудностите с паркирането са толкова нашумели?
Краткият отговор е – не. Последните данни на Евростат посочват, че България е сред държавите членки в Европейския съюз с най-висока моторизация на континента. Тенденцията в последните няколко години е на 1000 жители да се падат по 650 превозни средства. Усеща се парадоксът – едно домакинство има повече от 2 автомобила, но инфраструктурата и паркоместата за тяхното използване, са крайно неефективни.
За разлика от други градове в страната, Пловдив е сред най-бързо развиващите се икономически центрове в България, което предразполага увеличаване на трафика с всяка следваща година. Друг фактор е строителството на нови жилищни комплекси и сгради, чиято продажба се е увеличила с 30% за 2025 г. според данни на Агенцията по вписванията в града.
Старите квартали не са проектирани за днешния брой автомобили
Най-сериозен проблем с паркирането в града под седемте тепета се усеща в квартали като Кършияка, Смирненски, улиците в район Централен и около Стария град. Една от причините е, че тези площи и жилищни фондове са проектирани в период, когато не всяко семейство е имало автомобил, градът не е бил на челни места по имиграция и е нямало масова нужда от паркиране. В новопостроените жилищни комплекси също се забелязва недостиг на места за автомобилите, но не в такива стойности, поради осигуряването на подземни гаражи и разчертани паркоместа от инвеститори.
Националният обхват на недостигът на паркоместа включва и София, Варна, Бургас, Русе. Според информация, в София части от зоните за платено паркиране и броят на заявените абонаменти от живущи и фирми надхвърля наличните места, което показва несъответствие между търсене и предлагане.
Как Община Пловдив се справя с проблема?
Решенията на Общинския съвет прилагат политика за контрол на паркирането, чрез разширяването на зоните, а не осигуряване на нови паркоместа.
От постановления на съвета се прилагат следните механизми – създаване на „Зелена зона“ за живущи, разширяване на „Синя зона“ извън район Централен, както и регулация на заявени служебни абонаменти.
На 11.06.2026 г. на заседание беше предложено безплатно паркиране до 15 минути, като мотивировките за това бяха улеснение за административни посещения. Предложението беше отхвърлено, поради съмнения за риск от злоупотреби.
Една от най-съществените планирани промени за в бъдеще от Община Пловдив е ограничаването на престоя в „Синя зона“ до 4 часа. Идеята е автомобил да не може да остане на същото място отново, като по този начин ще се предотврати целодневното паркиране. Тази мярка е въведена във Варна, като там престоят е сведен до 3 часа, дори и през почивните дни.
Сравнение с друг европейски град – Барселона и моделът „Superblocks“
Голям брой от европейските градове се сблъскват със същия проблем – автомобилен трафик, мръсен въздух, шум и недостиг на зелени площи.
В Барселона действа мярката –„Superblocks“. Тя работи на принципа 3×3 – няколко градски блока. Транзитният трафик се извежда по периферните улици, велосипедистите са с приоритет в градската среда, създават се големи зелени пространства. Важно е да се отбележи, че улиците не са затворени за автомобили.
Колите могат до достигат до домове, институции или работно място, но се придвижват с 10 км. в час в обособената зона.
Според Общината в испанския град промяната ограничава уличното паркиране.
Повечето автомобили използват частни или подземни паркинги, които са на големи разстояния, но това не означава по-малко развитие за бизнеса. Напротив, обособяват се локации до по-достъпни магазини и повече разходки сред зелени площи. Тази политика насърчава използването на градски транспорт, а не зависимост от личен автомобил.
Критиките към този модел е, че се забавя предвиждането до работа, но масовата част от гражданите на Барселона го подкрепят, тъй като той елиминира шума и създава благоприятни условия за социална среда, както и намаляване на вредните емисии.
