Не знам за вашите, но моите приятели от други градове не искат да ми идват на гости през лятото. Причината е до болка позната, на всекиго, прекарал сезона в Пловдив. Положението е “мръсна жега цял ден” след средата на юни до първите дни на септември. И не изглежда положението да се подобрява. От 2020 г. абсолютните максимални температури в града не са падали под 39 градуса. През 2021 г. дори достига 42.
А още по-лошото е, че видимо не се предприема нищо, за да се намали усещането за температурен апокалипсис на жителите и гостите на Пловдив. Зелените площи на глава от населението в града са под необходимото и неравномерно разпределени из града, а новите паркове са мираж като в пустиня. Без да преувеличаваме, ако към 15-16 часа се намирате на Главната, площад “Централен” или друго място на открито, усещането за пъкъл ще е много близо до реалността.
Към липсата на мерки (или неефективните такива) трябва да добавим (не)наличието и състоянието на климатичните системи в градския транспорт, който от почти две десетилетия се осъществява от частни превозвачи.
Развитието на река Марица, стимулиране на алтернативните начини за придвижване, ограничаване на трафика, справяне със замърсяването на въздуха, са само част от по-дългосрочните мерки, които биха ограничили “градския топлинен остров“.
Жегата и градът
А той е явление, което засяга всички ни. Най-лесно може да се обясни като разликата в температурата на въздуха между града и околните му райони. Според д-р инж. Лидия Витанова, част от екипа на платформата “Климатека”, сред основните фактори, които влияят на градския топлинен остров са ”генерираната от човешката дейност топлина, увеличената консумация на енергия, трафикът, презастрояването, намаляването на зелените зони и паркове, липсата на водни басейни, лошото градско планиране, пренаселването, недоброто усвояване на общи и неизползвани площи, използването на неподходящи строителни материали и влиянието на локалния климат и релеф.”
Вярвам, че бихте се съгласили, че в Пловдив си имаме по малко, дори в излишък, от всичко изброено. Най-вече от неконтролируемо презастрояване и интензивен трафик, а зелените площи не се поддържат или направо изчезват.
Въздух
А топлинният остров допринася освен за усещането за реално по-високи температури, до намалено охлаждане през нощта и обърнете внимание, до по-високи нива на замърсяване на въздуха. Каква изненада? В Пловдив никога не сме имали мръсен въздух, а местната власт не е губила съдебни дела, заведени от гражданите ѝ, заради това.
И тъй като си говорим за мерки за справяне с един или друг проблем, директните такива конкретно за замърсяването на въздуха, са с променлив, дори спорен успех. Такава е общинската програма за подмяна с климатици на печките с твърдо гориво, използвани от домакинствата. До момента по този проект имаше две фази, като по данни на местната власт над 3200 домакинства са се възползвали през първата ѝ част.
Целта е ясна – ограничаване на финните прахови частици (ФПЧ) в следствие битовото отопление. Сама по себе си идеята е страхотна и всеки би следвало да я подкрепя. Въпросът е дали проектът обхваща достатъчно домакинства, за да има реален ефект. И да, по-добре е да има подобни проекти, но да бъдат с по-голям бюджет. Например като близо 77-те млн. евро, които държавата даде за двата стадиона на местните футболни “Ботев” и “Локомотив”. Елементарната сметка показва, че при цена с долна граница от 570 евро на среден клас климатик биха били осигурени уреди за над 137 хил. домакинства. Страхотно е да имаме и нови стадиони, но дали те са с приоритет пред един от най-големите бичове за града ни?
При мерките за справяне със замърсяването на въздуха трябва да причислим постоянните попълнения на техниката за почистване на улиците, но само се замислете какъв е ефектът от скъпите машини, докато служителите на “Чистота” все още метат тротоари и велоалеи (макар всеки велосипедист да знае, че последното се случва твърде рядко) със стари метли. Същото това общинско дружество коси тревата с бензинови косачки, а остатъците разпръсква във въздуха с листосъбирачи (машини за издухване и “събиране” на листа), барабар с целия прахоляк наоколо.
Транспортен хаос
По темата с чистотата на въздуха огромен „принос“ има и автомобилният трафик по улиците в града. Всеки, който е прекарал месец-два под тепетата, е наясно, че положението с придвижването из Пловдив е “надежда всяка тука оставете.” В работен ден, а от десетина години вече и в почивен, трафикът е до такава степен засилен, че направо спира при невралгични точки като сточна и централна гара, кръстовището при Аграрен университет, ул. “Гладстон”, а за околовръстното да не говорим.
Основната причина за това е фактът, че Пловдив е град на автомобилите. А няма и как да бъде друго след като почти две десетилетия публичният градски транспорт се извършва от частни компании, които ги интересува единствено да си вземат субсидията, а пътниците биват третирани като натрапници с претенции за качествена услуга. Така всеки себеуважаващ се човек, който цени времето си, решава, че ще се придвижва из града с личен автомобил.
До тук добре. Обаче, така е с по-голямата част от живеещите в Пловдив и се стига до задръстванията и невъзможността да се придвижиш бързо от една точка до друга. А повечето автомобили водят до повече изгорели газове, които допринасят за замърсяването на въздуха. От там до влошено човешко здраве, респираторни заболявания и намалена работоспособност.
Трафикът и неговото въздействие биха могли да се подобрят чрез насърчаване на екологичното придвижване. Такова именно е това с велосипед и тук трябва да се напомни, макар и с големи забележки, че имаме 50-60 км велоалеи, които могат да бъдат използвани повече. Преди да се случи това, ще трябва доста да се поработи по разширяване на мрежата, по свързването между отделните трасета, както и в поддръжката след това. За трафика не, но за въздействието му над околната среда поне в краткосрочен план би повлияло насърчаването на придвижване с електрически автомобили. В момента освен данъчните облекчения и безплатното паркиране в т.н. “Синя зона”, община Пловдив не предлага друго. Дори преди 3-4 години, по времето на кмета Здравко Димитров, се опита да отнеме частично второто, но след обществен натиск, се отказа.
В крайна сметка най-голям ефект би имало, ако жителите на града започнат масово да използват градския транспорт. А това би се случило, ако значително се подобри услугата. В момента ги отблъсква това, че голяма част от автобусите са стари или втора ръка, занемарени и непочистени, неудобни или малки. Много често без климатици, поради което лятото се превръщат в сауна. Случва се и шофьорите да си позволяват да пушат вътре, а в последно време и не малко нетърпеливи пътници са налапали електронни цигари.
И ако горните са до някаква степен поносими негативи, то неизпълнението на курсове, особено в ранните и късни часове на денонощието, и липсата на информация кога ще премине следващия автобус, е нещо, с което човек не би се примирил. Още преди цяло десетилетие на жителите на Пловдив бе обещавано от кмета Иван Тотев електронно таксуване, информация по спирките и още чудеса за нашите координати на картата. Забавното е, че единственият, който смята, че т.н. „голям транспортен проект“ е успешен, е самият Тотев. Останалите си висим по спирките и хвърляме боб.
Значи можело
По темата с градския транспорт трябва да отчетем важен момент. След големия протест, организиран през март от сдружението „Пловдив-град за хората“, се наблюдава известна промяна. Тя беше продиктувана след като в рамките едва на няколко дни един от друг двама младежи (да, не IT специалисти с многогодишен опит) показаха на всички ни, че е напълно възможно да се показва информацията за автобусите в мобилна апликация, както и по таблата – същото, за което слушаме от Тотев (същия с успешния проект) насам, че не е възможно, въпреки платените милиони.
Първо студентът в София Милен-Йоан Божиков буквално „вкара“ градския транспорт в телефоните ни, като добави информацията от GPS-те в автобусите. Така вече няколко месеца имаме възможност да следим в реално време какво се случва и кога ще пристигне следващия, дори по-следващия автобус. Тук трябва да се обърне внимание на факта, че отворените данни, които младежът използва, изненадващо бяха спрени от общината с обяснение за застрашаване на сигурността. Тогава имаше коментари, че причината по-скоро е да не могат хората да проследяват дали реално се изпълняват маршрутите и дали автобусите си спазват разписанията.
Дни след това младежът Яни Стойчев от Асеновград демонстрира, че е възможно да се подава информация и на таблата по спирките, като се използват отново отворените данни, както при „Градски транспорт на живо“ на Божиков.
(Не)електронна система
Макар и не сред най-наложащите мерки градският транспорт в Пловдив все още няма работеща електронна система за таксуване. Или има, но никой (почти) не я използва. Сегашната дори е втора. Предната бе по „успешния“ проект на кмета Тотев. Тогава тя струваше около 20 млн. лв. и така и не заработи в цялост – за справка машините по спирките, които днес са нашарени с графити и са налепени с рекламни материали. Новата за нови 12 млн. лв. бе по договор от 2023 г., по времето на Здравко Димитров, със софийската фирма „Тикси“. Заради постоянната подмяна на автопарка на транспортните компании така и не биват оборудвани с новите устройства всички автобуси. На хартия системата работи от декември 2024 г., но реално не се използва.
Бетонно гето
Според данните на Агенцията по вписванията (АВ) през цялата 2025 г. в службата в Пловдив са вписани 18 064 сделки с имоти, включително части от имоти и земеделски земи., като това са покупко-продажби, изповядани пред нотариус (т.е. статистиката не хваща сделки на предварителен договор). Така миналата година е четвъртата най-силна от 2005 г. насам, откакто се води статистика. Преди нея са 2007 и 2021 г. със съответно 19 417 и 18 916 сделки, както и 2006 г. с 18 696 сделки.
Големият наплив през изминалата година бе продиктуван от страха заради приемането на единната европейска валута. От началото на тази година се наблюдава известен спад, но за сега той е едва около 2% в Пловдив, докато в страната е малко над 15%. Проблем с това, че има интерес към недвижимите имоти, няма. Традиционно в България хората предпочитат да живеят в собствено жилище или да инвестират спестяванията си в недвижимости. Тук по-скоро, проблем е липсата на градско планиране и издаването на разрешителни за строеж в голяма част от случаите на локации без никаква инфраструктура. За справка погледнете зоната на запад от ул. „Рая“ в район „Западен“, или паркиралите автомобили в зелените площи около зала „Колодрума“, както и тези по „широките“ булеварди в „Тракия“.
Много често се случва така, че първо се построява сградата, а след това се мисли как бъдещите ѝ обитатели ще стигат до нея. Тук става дума както за асфалтирана улица с тротоари (ако помечтаем, и велоалея), така също и толкова любимия ни обществен транспорт. Истината е, че обликът на града се промени драстично през последните 10-15 години, а транспортната схема на града не е пипана. Така новооформили се жилищни зони остават непокрити от градските автобусни линии. Такива са вече споменатата зона в „Западен“, по жилищните комплекси по протежението на бул. „Освобождение“ в „Тракия“, след езиковите гимназии на бул. „България“, по бул. „Северен“ и още, и още.
Наличието на толкова строителни площадки из целия град води до неминуемо запрашаване и увеличаване на шумовия фон. А ако строителите не спазват нормите за извозване на инертни и строителни отпадъци, което много често е факт, положението става плачевно. Липсата на инфраструктура и места за паркиране, пък води до превръщането на зелени площи в паркинги, които обикновено са кални петна. Така автомобилите, подобно на големите камиони от строителните площадки, разпръскват из града допълнително прахоляк.
Оазис в градската пустиня
А Пловдив ще продължи още дълго да е една огромна строителна площадка. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че 2025 г. е била рекордна по издадени разрешителни за строеж в област Пловдив. Те са за 12 666 жилища с разгъната застроена площ (РЗП) от близо 1.5 милиона кв. м. А засиленото строителство води след себе си намаляване на свободните и зелени площи. Макар да има изисквания от 25% до 50%, според зоната и проекта, от терените да са с озеленяване, често се случва да е тревичка тук, храстче там. Малко са проектите, които залесяват с добре развити дръвчета, които само до една-две години да започнат да правят сянка и да подобряват въздуха в зоната. За зелени покриви, ама не с фотоволтаици, а с истинско озеленяване, дума не може да става. А представете си какво би било, ако стотиците хиляди квадратни метри покриви бяха залесени.
Така стигаме и до зелената система на града. Тя е съвкупност от всички зелени площи – такива за широко обществено ползване като паркове и улично озеленяване, площи за ограничено ползване, където влизат частните дворове и междублоковите пространства, а не на последно място и площи за специфично ползване – ботанически градини, гробища и зоокътове. В чл. 31 от Наредба 7 за устройство на териториите е посочено, че нормативът за „площта на обществените озеленени площи за широко и специфично ползване“ за големите градове, какъвто е Пловдив, е 20 кв. метра на жител.
От сдружение „Пловдив – град за хората“ са направили разбивка и сравняват по колко кв. метра зелени площи се падат на човек по квартали според двата общи устройствени планове (ОУП) – от 2007 г. и новия от 2022 г. Така се оказва, че зелените площи за широко обществено ползване, които от сдружението посочват като най-важни, според предходния ОУП са 11.2 кв. м на жител. При този от 2022 г. са включени към тях разделителните ивици по булеварди, зелени площи по пътни възли, коритото на река Марица, водната повърхност на гребния канал, че дори и площи със специфично предназначение – гробищни паркове. По този начин количеството зелени площи набъбва до по-поносимите 19.06 кв. м.
Дали в действителност зелените площи в Пловдив са достатъчно определено е спорно. Тук е достатъчно да се добави, че както в града, така и навсякъде в страната е честа практика масово хората да не се регистрират, когато се местят в друго населено място. Така смело може да се заключи, че сметките на местната власт не излизат.
