Всички знаем и използваме израза “С деца на море” като нарицателно за голям хаос и бели. Но какво ще кажете за цяло пътешествие с ветроходна лодка и то с деветмесечно бебе на борда? Звучи невероятно, но семейство Тупарови доказва, че е напълно възможно.
След като в живота на Никол и Тодор се появява малката Агатия, те решават да я отглеждат по собствени стандарти, а не да следват утъпкани пътеки. Смело се впускат в непознати води и още на четиридесет дни я качват на ветроходна яхта за кратко плаване около остров Анастасия. Това лято през май обаче, едва на девет месеца, е нейното истинско първо морско приключение със семейната лодка на име Шехерезада (бел. авт. – по традиция лодките носят женски имена). Това прави Агатия най-малката мореплавателка в България, чиято история може да вдъхнови много други семейства.
Семейството пътува с кола от Пловдив до остров Егина (Гърция), където лодката, тип монохол, ги чака извадена на суша. По пътя се отбиват до манастирски комплекс Метеора и се изкачват до най-високия манастир с Агатия на ръце.
В Егина прекарват една седмица, за да стегнат лодката – да ремонтират мивката и тоалетната, да я боядисат отдолу, за да не се закрепят водорасли, да лакират тиковото дърво на кокпита, да закрепят биминито и спрейхуда, които да ги пазят от вятър и слънце и да подготвят детския кът на дъщеря си.
Женската интуиция на Никол ѝ подсказва да проверят и котвата. Започват да развиват веригата на котвата и в този момент шпилката се счупва от ражда и корозия. Успяват да я поправят навременно , без да им се налага да бедстват в морето с неработеща котва. Посещават и манастира на Св. Нектарий Егински Чудотворец, чиято закрила усещат и досега.
Оттук, нагласени и натъкмени, започва голямото им приключение. За един месец преминават през островите Порос, безлюдния Докос (ако не броим магаретата), на континента посещават Порто Чели, после остров Спецес, Ермиони, остров Хидра, на който е пълно с туристи и с магарета (колите и скутерите са забранени със закон), обратно до Ермиони, пак Порос, минават и през живописните заливи на остров Агистри и се връщат обратно до Егина. Или общо 200 морски мили.
Нощували са в заливи и пристанища, виждали са делфини, морски костенурки и вече споменатите множество магарета. За цялото си плаване са уловили само една малка рибка, която от своя страна се превръща в деликатесно пюре за най-младата мореплавателка на България.
В нито един момент Агатия не показва признаци на морска болест или неразположение, спи и се храни повече от добре, не попада в рискова ситуация, радва се на водата, вятъра и слънцето. Най-много обича да обикаля боса, а щом запалят по-малката лодка – динги, за да стигнат до брега с нея, тя започва да танцува под бръмчащите звуци на двигателя.
Научава се да плува с пояс след четири неуспешни опита. В началото ѝ трябва малко време да се адаптира, но след това не иска да излиза от водата.
“Най-трудното да плаваш с бебе е да е подредено. На една лодка няма нищо излишно, всичко има своята роля. За детето е важно да се поддържа хигиената му, да се пази от слънцето, колкото е възможно, както и да му се дава възможност да се разхожда всеки ден на плажа или в населените места.
Ако провизиите свършат, докато сме в открито море, се ходи до близкото пристанище за презареждане. Наближиш ли пристанището, е нужно да разучиш плитчините на картата, защото понякога има подводни скали. Като цяло, лодката те изкарва от зоната ти на комфорт и те предизвиква да си нащрек. Не трябва да се подценяват и метеорологичните условия, защото не можеш да ги контролираш, а морето е стихия”, споделя Никол.
Доказателство за последните ѝ думи е първата буря, която ги застига на Егина, още щом вкарват лодката във водата и пускат котва в близкия залив, за да нощуват. Връхлита ги вятър от около 25 възела и висока вълна, към която са били напълно открити. Плавателния съд се клати мощно, всичко дрънчи, Никол и Тодор будуват цяла нощ, но Агатия сладко-сладко проспива напрегнатата ситуация.
Предизвикателство ги сполетява и на остров Спецес, където Тодор си изкълчва глезена, докато се разхождат по панорамна пътека. Моряците имат една приказка: “Смъртта е на сушата”, затова се връщат бързо на лодката и макар капитанът да не може да ходи, това не значи, че не може да плава.
На Хидра пък имат възможност да се качат на прословутите магарета, за да стигнат до манастира на Св. Константин със зашеметяваща гледка отвисоко към града и морето. Разбира се, заедно с невръстната им дъщеря, закачена за майка си с кенгуру, яздеща магарето.
“Когато плаваш срещаш много интересни хора, макар и за кратко. Запознахме се с един германец например, чиято лодка беше от 1903 година. И тя, и дингито му бяха дървени и с гребла. Като цяло гърците много се радваха на Агатия, дори ѝ правеха подаръци. Това, което усетих, когато се върнахме в България, е, че станахме много по-сплотени като семейство”, завършва Никол.
Ветроходните пътешествия на семейство Тупарови не приключват дотук. Вече плануват есенно плаване, този път през Коринтския канал, който свързва Егейско с Йонийско море. Тогава предизвикателствата ще са различни, защото малката Агатия ще е проходила, а ние ще ви разкажем за тях.
