Близо 12 000 заявления за подкрепа на украински и сирийски бежанци са обработени в пловдивския Общностен център за закрила и включване “Компас” от отварянето му на 29 април 2024 година до края на 2025-а. В него социални и медиаторски дейности извършват Българският червен кръст, Международната организация по миграция (МОМ), Фондация “Каритас Витания”, Фондация “Обединени за подкрепа и устойчиво бъдеще” (USRF Foundation), Сдружение “Магна Силва” и Фондация за достъп до права (ФАР). Партньори на центъра са Дирекция “Бюро по труда” – Пловдив и Дирекция “Социално подпомагане” – Пловдив.
Центровете за общностна подкрепа “Компас” са създадени по проект на ВКБООН (Върховният комисариат на ООН за бежанците) в Пловдив, Варна и Харманли, където се намира и Регистрационно-приемателният център, в който в момента са настанени 44 мигранти след подадена молба за Международна закрила от Сирия, Ирак, Мароко и Египет.
Видове закрила
Украинските бежанци пристигат в България с Временна закрила, която се предоставя в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход, поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея. Тя трябва да се подновява всяка година.
Сирийските мигранти пристигат и подават заявление за закрила. Докато са в процедура, са със статут на “търсещ закрила” и кандидатстват за Международна закрила, която се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г., и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон, на международни актове по защита правата на човека и на ЗУБ. Тя обединява в себе си статут на бежанец и хуманитарен статут с решение на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
Когато са със статут “търсещ закрила”, те имат право да работят след първите три месеца, но им е необходима служебна бележка, която да удостовери това право. Тази бележка се подновява. Ако бъдат одобрени за хуманитарен статут, той се подновява на три години. Ако им бъде отказан, могат да обжалват решението на няколко инстанции.
Бежанци в Пловдив
По данните на МОМ в момента украинските бежанци в Пловдив с пререгистрирана временна закрила и с извадена адресна регистрация наброяват близо 5000. Още поне 1000 са все още нерегистрирани или в изчакване за подновяване на временната закрила. Голяма част от тях първоначално се настаняват във Втори дом, предоставен от Община Пловдив, след което се изнасят на квартира или в собствено жилище.
В момента украинските бежанци делят покрива на Втори дом с възрастните българи от затворения за ремонт Дом за стари хора “Св. Василий Велики”.
При сирийските бежанци е почти невъзможно да се поддържа статистика, тъй като не може да се проследи потока на пристигащи и заминаващи. Основен проблем е, че повечето от тях получават отказ на закрила или чакат години за решение и няма как да се регистрират по официални данни. Въпреки това по наблюдения на неправителствените организации, които работят с тях, те са между 500 и 1000.
“Това, че са оказани 12 000 подкрепи, не означава, че бежанците са толкова. Означава само, че толкова са били запитванията. Конкретно при нас през 2025 година са регистрирани към 600 човека. С 400 от тях имаме индивидуален план, а другите са се обръщали към нас веднъж или два пъти. От тези 400, 25% са си намерили работа.
Трудностите, с които се сблъскват и двете общности са подобни. Най-често са изкарването на банкови сметки и настоящи адреси, както и намирането на личен лекар, съгласен да ги приеме за пациенти”, коментира Татяна Джумеркова – ръководител на Хуманитарен и кариерен център “Каритас Витания” – Пловдив.
Помощ и интеграция
Подкрепата към двата вида бежанци е различна. Тя включва най-вече социална медиация, подкрепа за трудова заетост, правна помощ, безплатни курсове по български език за деца и възрастни, хуманитарна помощ и закупуване на лекарства. Съвсем скоро Фондация “Обединени за подкрепа и устойчиво бъдеще” ще предостави и ваучери за закупуване на обзавеждане от няколко вериги за мебели и техника.
Помощта през последните две години идва от различни европейски и държавни институции, като проектът по ВКБООН приключи в края на месец юни. В момента финансиране за неправителствените организации, както и за Втори дом, няма.
Единствено МОМ все още правят професионални обучения и имат частично финансиране за поемане на наем на украински бежанци, но изискванията са по-стеснени. Одобряват се само новопристигнали бежанци, наемът се покрива за период до 12 месеца. ФАР пък предоставят безплатна правна подкрепа за десет лица на месец, които се избират по определени критерии. Тя включва обжалване на отказите за закрила, злоупотреби при работа или наето жилище и други.
“Интеграцията продължава ежедневно. Голяма част от сирийците първоначално бяха с нагласата да ходят в Германия и Англия. Някои от тях заминаха, но правителствата ги върнаха. Затова решиха, че ще останат в България и започнаха да записват децата си на детска градина или училище, да учат езика и да работят.
При украинците положението е обвързано с изтичането на закрилата им. Постоянно възникват въпроси какво ще се случи оттук нататък и какви ще са очакваните промени от Европейския съюз. Но голям процент от тях също иска да остане в страната ни за постоянно. Някои вече си купиха жилища, а децата им израстват от малки тук и не познават друго. Дори сега някои се опитват да си направят продължително пребиваване, но не им признават периода на пребиваване по Временната закрила като такова.
Ако ЕС реши, че украинците преминават автоматично от Временна към Международна закрила, то те трябва да влязат в процедура на търсещи закрила, какъвто е стандартът. Тогава има един период, в който могат да работят с издадена бележка от ДАБ, докато излезе решението за статут. Тук идва дилемата – тези хора вече са работещи и се търси вариант да се улесни процеса, за да няма прекъсване на трудовата им заетост.
Другият казус е с тези, които се опитват да си направят дългосрочно пребиваване. Там изискванията на държавата обаче са да предоставят виза “D” (работна виза), която трябва да изкарат на място от страната на произход. Оттам да подадат документи, че си търсят работа, работодателят да ги извика от България и чак тогава да дойдат”, обяснява Татяна Джумеркова.
Ситуацията при украинските бежанци, които по произход са бесарабски българи, е дуална – те имат право или да кандидатстват за закрила, или директно да подадат документи за гражданство, но тогава не могат да използват никакъв вид помощи. Към днешна дата повечето избират втория вариант.
