Човек живее, когато е на път. В пътешествията откриваме не само непознати култури, но и скрити части от себе си. В поредицата “Раница без граница” откриваме съкровищата на природата, историята, архитектурата и туризма. Ще ви отведем дълбоко в дебрите им, ще проследим стъпките им, за да разгадаем заедно тайните им. Градове, села, резервати и хълмове, у дома или извън границите на България… ще се впуснем в едно красиво приключение, за да обогатим знанията си и да ви предложим нови идеи за пътешествия.
Отвеждаме ви до крепостта “Перистера” – едно колоритно, макар и малко напомняне за силата на народа ни, за зидарското майсторство и за бойния дух, който може да се усети и до днес между стените ѝ.
Всеки човек от Южна България поне веднъж в живота си е посещавал Пещера – кокетния град, който съчетава развитието на обувната си индустрия с природните забележителности в и около него. Именно в сърцето на града, на хълм Св. Петка, се издига небезизвестната “Перистера”.
Вярва се, че първите обитатели на хълма са тракийското племе беси, които изградили крепостта и със стратегическа цел, и като светилище. Традиционно тракийските племена са издигали светилищата си на високо и енергийно наситено място, което ги доближавало до боговете им.
Легендата разказва, че когато през 13-11 година пр. Хр. римските легиони нахлули в тракийските земи и обсадили последните кулите, бесите започнали да се хвърлят от зъберите с песен на уста, без да се страхуват от смъртта, защото поверията им гласят, че в отвъдното ще се съберат с бога Слънце.
Дъщерята на жреца Вологез последвала примера им, малко преди да ги превземат и поробят. Дълги години римляните не разбрали името ѝ, затова я кръстили Перистера, в превод от гръцки език “гълъб”, тъй като политнала като нежната птица, чиято душа вместо да загине, открила свободата.
По времето на Римската империя на хълма е построен кастел в западен стил. Смята се, че крепостта е функционирала до 376 г., когато е разрушена при Втората готска война. През VI век селището се издига от пепелта, а хълмът се превръща в част от третия отбранителен вал, който защитава пътните артерии срещу нашествията на византийците. Юстиниан I Велики обновява две от кулите и променя формата им от правоъгълни на еднокорабни църкви, които служили за духовно пречистване и молитви. Подобна симбиоза не съществува в страната ни, което прави кулите единствени по рода си.
Историческите изследвания сочат, че хълмът и селището към него са в най-голям възход при управлението на Юстиниан II. Но скоро след това Тракия е опустошена от постоянните набези на славянски и азарски племена, както и от византийските атаки. Така окончателно “Перистера” е унищожена при управлението на Тиберий II Константин около 582 г.
През XIII век крепостта е частично възстановена за кратък период, който приключва с нахлуването на Османските армии. И до днес някои археолози вярват, че под хълма се крие град от няколко полиса, обитаван в миналото от търговците и занаятчиите.
Столетия наред крепостта остава заровена някъде в спомените на изредилите се поколения, докато през 1954 г. се провеждат първите археологически проучвания, а през 1958-а и 1972-а първите разкопки. Следват още разкопки през 2007-а, 2010-а и 2011-а, а през 2012 г. крепостта е обявена за паметник на културата с национално значение. Всичко това води до решението крепостта да се реставрира. Проектът “Консервация, реставрация и експониране на антична и средновековна крепост “Перистера”, разположена на хълма Света Петка, гр. Пещера” по Оперативна програма “Регионално развитие” приключва през 2014 г.
„Перистера“ се разполага на 15 дка, като включва вътрешен град, подградие и цитадела. Замъкът е с три пояса крепостни стени, градени от ломени камъни споени с хоросан, и шест кули. В музейната част са изложени артефакти от различните народи, населявали хълма, като монети, старинни лъкове и сечива, накити, питоси (делви), които служили като хладилници, фрагменти от надписи и брони. Всъщност откритите питоси наброяват 80, като над 40 са изложени както в музея, така и навън.
По протежението на вътрешната стена, дълга 253 метра, са експонирани 28 помещения с различна цел – складови помещения, жилищни, работилници и други.
Отвън се шири невероятно красива градина с беседки за почивка и пътека за хора в неравностойно положение. Разположени са и камъни с различни големини, а един от тях е във формата на гълъб, за да напомня за девойката, жертвала живота си. Целият комплекс е под видеонаблюдение, а за да се посети, се заплаща вход.
