Пловдив е сред градовете в България, чиито посетители всекидневно остават възхитени от античните паметници, преплитането на възрожденския стил с модерната урбанизация, различните култури и чарът му, който през 2019 година го удостои със статута – Европейска столица на културата.
Само през 2024 година в Стария град на Пловдив и обектите в него са отчетени над 807 хиляди посещения от туристи, като тази цифра беше част от дневния ред на Общинския съвет, на който се анализираше развитието на туризма в града под седемте тепета. Горепосочената цифра показва, че културните обекти във Филипопол са основен двигател на икономиката в града, като в сравнение с 2023 година, потокът от посетители се е увеличил двойно.
Статутът му на Европейска столица дава сериозна разпознаваемост на международно ниво
В периода 2015 – 2018 година градът се свързваше от гостите си най-често с определението – древен град и богат археологически наследник, но дестинациите му понякога оставаха „скрити“ за посетителите.
През 2019 година програмата за Европейска столица на културата включва над 300 проекта, 600 събития и мащабна организация от 130 артисти от цяла Европа.
Данните посочват, че 1 215 696 пълнолетни българи са посетили поне едно събитие от „Пловдив – 2019″. Постепенно броят на увеличилите се туристи е нараснал със забележителни темпове.
Причини за ефективността на туризма в Стария град
Калдъръмените улици, занаятчийските къщи във възрожденски стил, Античният театър и заобикалящата ги градска атмосфера създава желания еквивалент на усещането за „жив музей“.
Официалните описания на града подчертават именно това усещане – „Старият град събира на малка площ различни исторически периоди и запазена архитектура.“ В официалната страница на Министерството на туризма за „Старият град – Пловдив – архитектурно – исторически резерват“, ясно се отличава отговора на въпроса защо той се посещава повече в сравнение с места като Капана или Гребната база.
Сред примерите в анализа са Къща Хиндлиян и Балабанова къща. Те са своеобразен символ на цялостната музейна зона, включваща в себе си стенописи, дърворезби и интериори от възрожденската епоха. Докато преживяванията в творческия квартал „‘Капана“ създават усещането за атмосфера, то Старият град носи дух на история и култура.
Обсъждани са мерки за предпазване от свръх туризъм, но те са насочени по-скоро към опазване на средата, а не на ограничаване на квоти.
Кметът на Пловдив – Костадин Димитров разпореди ограничаване на автомобилите в Стария град.
Основният мотив е, че функцията на забележителностите трябва да включва освен културно преживяване, така и пространство за пешеходни зони, които ще допринесат за престоя на гостите в града. Част от мерките и първата конкретна е ограничаването на паркирането на ул. „Съборна“.
Предвижда се специален режим и пропуски, като е предвидено хотелите и търговските обекти да могат спокойно да упражняват дейността си. Изключенията за престой са само за зареждане на обекти или настаняване на гости, като безплатният престой е до 30 минути.
В основата на взетите мерки са принципите за защита на културното наследство, подобряване на туристическото преживяване и намаляването на трафика в старата част на града.
Финансов ефект
Макар и да няма публикуван доклад за официална печалба, то ако приемем, че един билет струва 5 евро и го умножим по броя посетители само за 2024 година, приходът варира около 2 млн. евро. От него приспадат плащания и разходи за заплати. Според отчета за изпълнение на годишната програма за развитие на туризма на Община Пловдив, секторът генерира приблизително приход около 25.26 милиона евро.
