Броени месеци остават до биенето на първия учебен звънец. Преди години той събуждаше вълнение, трепет и надежда в ученици, родители, учители и хората, заети в сектор образование. Тези настроения обаче няма да са присъщи за бъдещия 15-и септември, за който все повече се усеща неяснота, тревога, стачна готовност и нужда от спешни реформи.
Синдикати и МОН сблъскват позициите си за визията на образователната система, а предложения за отпадане на изпити се подновяват ежегодно. Възнагражденията са във фокуса на почти всеки разговор. И докато коментарите заливат социалните мрежи, а дебатите предстоят, в ъгъла остава мнението на българския учител и притесненията на родителите.
Заплатата ли е най-болезнената тема за сектор образование?
Възнагражденията на заетите в сектора е увеличавано многократно през последните години, като приблизително е достигнало до 4 пункта спрямо 2013 година. Най-големият ръст на заплати в публичния сектор през десетилетието е за учителското съсловие. На заден план остава финансирането за лекари, държавна администрация, полицаи и служители в сектор сигурност.
Към 2025 година минималната заплата, с която един млад специалист стартира е 2131 лева. Към тази сума през учебната година се получават допълнително възнаграждение (ДТВ), средства за представително облекло и допълнително заплатени преподадени часове – над норматива.
Причината за ежегодното увеличение, което се поставя на масата за обсъждане е – липсата на кадри.
Да, факт е – за конкретни предмети е трудно да се назначи учител, но за някои от дисциплините се приемат около 80 заявления, преди стартирането на учебната година. В публичното пространство директори на училища са споделяли, че за математика или физика желаещите са близко до 0, а за физическо възпитание и спорт кандидатстващите са многобройни.
В този ред на мисли темата за заплатите придобива друга призма, която поставя на дневен ред отговорността, ангажиментите, работата вкъщи и сложността на преподаваната материя. Защо заплащането не се определя според качествата и образователните квалификации на учителя? За някои от четящите този въпрос може и да е реторичен, но той стои в основата за привличането на млади кадри.
В официалния одитен доклад на Сметната палата е описано, че: „Общият дял на всички напуснали в рамките на първите три години от своето назначаване е 34,30 на сто или над една трета от новоназначените педагогически специалисти.“
В същия анализ е посочено още – „През одитирания период от МОН не са извършвани проучвания и анализи на причините за напускане на начинаещите и новоназначени учители, което не способства за ефективно управление на политиката…“
Как се назначава учител в наши дни?
Назначаването на учители не се осъществява чрез единен държавен конкурс, а от директора на институцията по реда на – Закона за предучилищното и училищното образование, Наредба – 15 и Кодексът на труда.
Желаещите да кандидатстват първо виждат обявеното свободно място в местния сайт на РУО, подават документи и по преценка на комисията се явяват на събеседване.
При подбора на учители няма нормативен акт, който да определя минималната продължителност на разговора, задължителни въпроси, точкуване или публична обосновка на резултата.
Директорът не е длъжен да дава мотивировка на решението си за назначаване на даден човек. Всяко училище има възможност за съставяне на свои вътрешни правила за подбор. Това означава, че времетраенето на събеседването във всяко училище е с различен интензитет, а изборът с неописани мотиви.
„Парите следват ученика“ – основата на делегирания бюджет
Делегираният бюджет е инструмент за пълна власт на заемащия ръководна длъжност. В прегледа си за нивото на българската образователна система OECD отбелязва, че директорите получават много голяма автономия, но контролът и отчетността не винаги се развиват със същото темпо. В анализа е споменато още, че моделът за усвояване на средства чрез делегирания бюджет дава стимули за запазване на ученици на всяка цена.
Усвояването на финансите в заложените рамки са предпоставка за своеволно поведение от страна на учениците, тъй като при повечето от тях се наблюдава чувство за надмощие над фигурата – учител.
Синдикат Образование – „Голяма част от директорите в образованието се назначават с партийни протекции“
Синдикатите са орган, който не участва пряко в подбора на директор, но същевременно има представител във всяко училище. Тази структура за заемане на длъжност създава усещането за пропаст между ръководител на екип и самия екип. След изменението в закона през 2022 година е въведа забрана – директорите и заместник-директорите да не бъдат ръководни органи на политически партии. Тази промяна е факт, но не е създаден специален контролен орган за нарушения. Контролът се извършва от МОН, РУО и директор, което води до йерархия, а не независимост.
В дебатите около Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) са обсъждани неколкократно прозрачността на критериите, субективните компоненти и състава на комисиите.
