По последни данни на Националния статистически институт в България функционират близо 5 хиляди обекта за настаняване на туристи и чуждестранни гости, от които половината са в неморски райони. В селата и в планинските места са реализирани множество нощувки, които допринасят за икономиката с годишен приход – 12,03 милиона.
„Да избягаш от града“ – мисъл, която всекидневно изплува в човешкото съзнание, когато около нас има автомобилен трафик, спазване на крайни срокове, работа или напрежение в дома ни. Спокойствието, песента на птичките, звукът от реките и зелените пейзажи са като утопия в 21-и век, която е синоним на емоционално преживяване.
От Акцент Нюз се свързахме с Йордан Стефанов – собственик на къща за гости в китното село Катунище. То е разположено в Източна Стара планина в близост до гр.Котел и родното място на Йордан Йовков – село Жеравна. Катунище е с постоянно население от 30 жители, но гората, която го прегръща, го превръща в желан пристан за туристи от близо и далеч.
Със събеседника ни говорихме за развитието на селския туризъм и преимуществата му, с които привлича гостите си:
„Посещаемостта на къщата ми, както и на съседните като цяло е добра. Гостите ни са хора предимно от Източна България – от далечна Добруджа та чак до Царево. Според мен в селата ги привлича спокойствието, което цари, девствената природа и птичките. Хората предпочитат една качествена почивка, далеч от шумните градове.“
Районът около селото е планински, но въпреки това посещаемостта му е целогодишна. На въпроса ни как къщите за гости запазват доволни и редовни клиенти, чухме:
„Отзивите са прекрасни, за почти всяка къща си има редовни клиенти, които идват по няколко пъти в годината. Те пък от своя страна препоръчват даденото място и след това пристигат техни близки и приятели.“
През 2026 година приехме единната европейска валута. Месеци преди официалната й употреба сред обществото имаше назряло напрежение. Мненията бяха полярни, като основна тема беше – как еврото ще повлияе на семейния джоб и на българския бизнес. Попитахме г-н Стефанов дали усеща отлив на клиенти, заради въвеждането на новата валута:
„Не, категоричен съм, че еврото не е повлияло. Посещаемостта в къщите за гостите не е спаднала.“
Селото попада под управлението на Община Котел. На въпроса ни с какво местната власт допринася за развитието на регионалния туризъм, Йордан Стефанов допълни:
„Община Котел успешно развива туризма в района, чрез популяризиране на местни обичаи и традиции. Тя е ежегоден стопанин на фестивала на фолклорната носия в Жеравна. През целия летен период има събития, които събират туристи. През юли е домакин на фестивала на етносите, багрите и котленския килим.“
Макар местните да са едва 30-ма души, от Акцент Нюз попитахме г-н Стефанов как те приемат гостите на селото и какви са нагласите им към целогодишния туризъм:
„Местните изключително много се радват на туристите, приемат ги като свои приятели. Доста от тях ги възприемат и като възможност за бизнес.“
Фестивали, които допринасят за развитието на туризма в региона
Най-популярните и посещавани събития от туристи в региона са: Фестивалът на котленския килим и Фестивалът на фолклорната носия.
Фестивалът на котленския килим събира хиляди посетители всяка година, като входът е безплатен. Инициативата е финансирана от Общината и програми. Локацията на събитието е в гориста местност в града, в близост до Етнографкия музей. Гостите на фестивала могат да видят ръчно тъчене на килими, възстановка на етно-села. Обособени са места с къщички, като всяка от тях представя българска, ромска, турска и каракачанска култура. За атмосферата допринасят участията на фолклорни ансамбли, както и приготвянето на местни гозби.
Фестивалът на фолклорната носия в Жеравна се провежда в местност „Добромерица“ – поле в планината. Фестивалът е с продължителност от 3 дни, като само за един ден събира около 25 хиляди души. Акцентът на събитието е фолклорната носия, която е в основата на пренасянето във възрожденската атмосфера. Програмата е всеобхватна, като включва народни танци, борби на открито, фолклорни песни и възстановки на средновековната ни история.
