Синдикалният лидер и общественик д-р Юлиян Петров постави на фокус няколко основни искания на КТ „Подкрепа“, свързани със защита на учителския труд и гарантиране на обещаните 125% увеличение на учителското възнаграждение, пряко обвързано със средната брутна работна заплата.
В предложенията са заложени автоматични механизми за актуализация на възнагражденията на ангажираните в сектора, както и идеи, обхващащи инвестиции, които да допринесат за реформа в образованието. Поводът за тези искания са изявления и предложения от управлявляващото мнозинство.
Мотивът за отказа от страна на синдикатите е, че дейностите в публичния сектор не са обвързани пряко с резултати, нито в МВР, нито в правосъдието или в здравеопазването.
Ангажираните в сектора на образованието считат, че тяхното заплащане не отговаря на административния натиск, с който се сблъскват ежедневно. В позицията се казва още:
„Учителите масово се чувстват недооценени, категорично отхвърлят новите предложения на управляващите за оценяване на труда им.“
Исканията на КТ „Подкрепа“ са по-висок дял отделено финансиране за образование, което да обхваща поне 6% от БВП в държавата, както запазване на социалните придобивки – средства за работа на ученици със СОП и не на последно място – преподавателите и синдикатите са категоричночни, че няма да отстъпят от исканото увеличение на учителските заплати с 10% още през 2026 г.
Участвали учители са 96% от допитаните
Според официални данни 71% от работещите в образователната система са готови изобщо да не стартират новата учебна година, а другите 26% са предприели действия за ефективна стачка. Възрастта им е над 50, сред които основно жени, което поставя и дискусии сред образователните общности за възрастта на специалистите по определените предмети.
Забелязва се тенденция според, която младите специалисти са едва 26%, а повечето от тях отпадат от системата още през първите 3 години.
Според д-р Петров основание за това са ниската менторска подкрепа, административната тежест, незадоволителният обществен статус и почти отрицателното партньорство с родителите.
В официалната позиция на синдикатите е неприето последното действие на финансовия министър Гълъб Донев, който оттегли неизразходваните средства от близо 300 държавни и общински училища. Това допълнително нагнетява обстановката и от работещите в сектора се разбира като „истински шедьовър на политическия популизъм“. Споменато е още, че напрежението в системата е осезаемо, а при липса на диалог ще се достигне до реални действия.
Ключовите искания от становището на синдикалистите са:
- Синдикат „Образование“ апелира към финансовия министър г-н Гълъб Донев незабавно да възстанови средствата на българските училища.
Да се запази процентът от БВП за образование от 2025 г.
Спазване на програмата на ПБ и националния КТД за ръст на работещите в българското образование.
Стратегия за достигане на 6% от БВП за образование.
Все още липсва конкретен отговор на горепосочените искания, но ако погледнем предходни позиции на Министерството на образованието и науката то е, че през последните години учителските заплати са нараснали значително, а професията е по-привлекателна според финансово гледище. Според просветното министерство попрището привлича все по-голямо търсене на пазара на труда. Забелязва се, че има припокриване в гледните точки на МОН и синдикалните общности за постепенното увеличение на заплатите на учителския труд, но разминаването е обвързано с механизмите за мястото на авторитета на учителя, все по-трудното овладяване на дисциплината в час, както и менторството на младите специалисти.
Разликата в двете мнения по темата са, че отношението за привличане на току-що завършилите кадри на МОН се базира с инструменти за увеличаване на работната заплата, като на заден план се оставят реформите в учебното съдържание и изграждането на авторитета, а позицията на Синдиката включва приоритетно разглеждане на утвърждаването на учителя като професия, която в последните години се практикува все по-трудно.
Обществена реакция
Сред обществото не се наблюдава единно мнение, като в повечето случаи противоречието създава поводи за напрежение в онлайн платформите и социалните мрежи. Една част от хората подкрепят исканията на учителското съсловие за справедливо заплатен труд и оценка на психическото натоварване, а друга счита, че назад във времето заплащането е увеличавано системно и ежегодно, в сравнение с липсата на подобно в други обществени сектори.
В някои от мненията си хората споделят усещането, че учителските заплати задминават възнагражденията в частния сектор. Планираните стачни действия и липса на диалог до сега от страна на властимащите прокарват съмнения и притеснения при учениците и родителите им, поради неяснота за започването на учебната година.
