По данни на Националния статистически институт (НСИ) през декември 2025г. България достига историческо ниски проценти на инфлация – едва 2.2 пункта
Тези данни провокираха обществените мнения, като коментарите бяха между двата полюса. Едни хора казваха, че работят на две места, за да покрият разходите си, други че има по-добри условия на труд, а трети споделяха, че доходите им не отговарят на инфлационните нива.
И между общественото мнение, инфлацията и бизнеса, застават цифрите и данните. В следващите редове ще проследим статистики, бизнес възможности и натрупани кадрови дефицити, които се открояват в последните години за работещите в България, както и прогнозите за близкото икономическо развитие.
Темповете на нивата на безработица в периода 2023 – 2025 година и липсата на кадри
От анализа се разбира, че през последната година нивата на безработица са намалели, като от 4.3% се достига до 2.2% в края на декември. Наблюдава се липса на работна ръка в различни сфери, но тя не означава автоматично криза за работа, а дефицит на кадри. В голяма част от публично финансираните сфери нуждата от млади специалисти е наложителна, като един от най-уязвимите сектори е здравеопазване.
Според данни трите от най-засегнатите сектори са: здравеопазване, транспорт и производство. Около 2 500 позиции са незаети в сферата на здравеопазване, като Европейската комисия отбелязва: „Serious shortages of nurses and medical staff persist in Bulgaria due to ageing workforce and emigration.“ Освен липсата на лекари, то в България има най-ниско съотношение между глава на население и медицински сестри.
Със същите цифри (над 2 хиляди) се нарежда на второ място сектор – транспорт и логистика, като свободните вакантни места са близо 1.7%
Най-голям брой свободни позиции за първото тримесичие от НСИ отбелязват в производството – с рекордните 3,500 незаети места. Нивата на безработица са ниски, но кадрите за конкретен сектор са дефицит. Проблемът не е количествен, а качествен.
Част от неколкократно споменаваните причини за въпросния дефицит са емиграция на българите в други държави, с цел по-добро професионално развитие, както и липсата на квалификационни умения на част от обществото.
Реакцията на бизнеса
През последните години собственици на фирми и предприятия внасят чуждестранна работна ръка.
Почти 30 хиляди души са получили работа в България само за последните 3 месеца през 2026г. Най-често се откриват нови агенции за подбор на персонал в чужбина, бързо се изкарват визи и пристигат работниците от Индия, Филипини, Узбекистан и др.
Друг подход за справяне с недостига на персонал е ускорената дигитализация, като целта е да се замести човешкият фактор, а именно – самообслужващи се каси, автоматизация на машини, ЕРП системи и прочие. Открояваща тенденция е, че ако преди бизнесът наемаше готови кадри, то в последно време започна да ги обучава. Във въпросните преквалификации участва и държавата с програми от Бюрото по труда, но масовите обучения се организират от фирми, които влагат средства в потенциална работна ръка. Положително е, че образованието вече не е единственият производител на знания, защото бизнесът се трансформира в своеобразно училище.
Ролята на държавата
Министерството на труда и социалната политика одобри проектите – „Квалификация на заетост“, „Хоризонти“, „Пътят към успех“ и др. Мерките на социалното ведомство е да стимулира хората за дигитално обучение и да субсидира работни места. Коментар по темата направи министър Наталия Ефремова през юни 2026г.
Пред парламентарната комисия тя заяви: „Демографията, подкрепата за семействата и модернизацията на пазара на труда са сред водещите приоритети на Министерството на труда и социалната политика.“
Друг важен факт от социалната политика през 2026 г. е, че държавата поддържа списък от професии с очакван недостиг. За учебните 2026/2027 и 2027/2028 е предвидено допълнително финансиране на 46 професии, сред които мехатроника, автомобилна техника и други технически направления. Осигурените средства са предпоставка за насочване на повече ученици към тези специалности.
Обзор на общественото мнение
Сред обществото се наблюдават полярни мнения. Част от хората одобряват предприетите мерки от държавата и участват в програмите за квалификация, а други считат, че ще се оформи голяма конкуренция за определени работни места. Публични обсъждания са коментирали причините за дефицита на кадри, като причините са доста. Демографският спад и съотношението между хора в пенсионна възраст и работещи е в полза на пенсионерите.
А емиграцията на образовани хора към други държави с цел по-добри условия на труд, както и несъответствието на пазарни нужди и образование, все повече допринасят за дисбаланса. И не на последно място остава въпросът за заплащането и условията на труд.
В политически съюз, който позволява свободно пътуване и професионално развитие, България трябва да се наложи като център, който да привлича инвеститори и да осигурява партньорство с университети.
