На прага на учебната година и предстоящите анализи на резултатите от националното външно оценяване, отново се повдига темата за отпадането му след четвърти и десети клас.
Макар че казусът е коментиран неколкократно, както в образователните среди, така и сред родители и ученици, все още няма единно взето решение за промени или напълно отпадане на досегашните модели на изпитния формат.
И сред родители, и учители се споделя мнението, че резултатите от НВО не са изцяло достоверен показател за знанията на учениците, а по-скоро са механизъм за отчитане на работа по време на учебната година.
Широко застъпена в обществото е позицията, че временното ограничаване на учебния процес, по-скоро стресира учащите и неволно ги потиква да наизустяват материала от изпита, без да влагат критично мислене и творчески подход в реалното му усвояване.
НВО след 4. клас
В сегашния му вид оценяването на четвъртокласниците се провежда от 2009 година, като през седемнадесет годишния период, изминал до сега, форматът е променян неведнъж. Обществените мнения, които се забелязват най-често сред родители са: учениците до четвърти клас са все още в ранна възраст, при която изпитен формат по-скоро всява в тях напрежение, отколкото възможност за разгръщане на потенциала им.
На базата на казаното до тук, можем да разгледаме и едно предложение, което е споменавано няколко пъти – да има възможност да се повтаря първи клас от деца, които не усвояват учебния материал или имат заложени дефицити.
Замяната на количествения показател за оценяване с качествения такъв, до една степен олекотява психическото натоварване сред учениците, но от друга страна – се наблюдават затруднения с функционалната грамотност, задачите със свободен отговор по литература, а перманентни пропуски се установяват и в задачите по математика.
Официалните резултати от 2025 година показват, че средният резултат по математика е 69,70 точки, който все още не може да достигне нивата по български език и литература – 70,90т.
Позициите на МОН и синдикалните организации не могат да се припокрият за абсолютно отпадане на външното оценяване. В следващите редове ще разгледаме защо.
От Министерството на образованието и науката считат, че тестовете представят картина на резултатите на национално ниво и това е механизъм, чрез който системата може да следи дали се движи в правилната посока.
Министър Георги Вълев казва: „Всяка една система трябва да има вътрешни критерии, по които да вижда резултатите от своята работа. Дали ще бъде НВО, дали ще намерим друга форма, трябва да се види. В най-кратки срокове ще водим такива разговори”.
От Синдиката изразяват противоположната позиция, която подържат от 2013 година. Според тях – НВО създава излишен стрес при учениците, тъй като тяхната възраст е крехка. Ресурсът и организацията за провеждането са неефективни и могат да се пренасочат в реформи. Дебатите по темата обаче тепърва предстоят.
Изпит след 10. клас
Националното външно оценяване след 10-и клас се провежда, след като беше приет новият закон за предучилищното и училищното образование от 01.08.2016г.
В него присъства ключово разделяне на гимназиалните етапи – първи гимназиален (8. – 10. клас) и втори гимназиален (11. и 12. клас). Първият проведен изпит след 10. клас беше през учебната 2020/2021 година.
Още същата година се проведе петиция за неговото отпадане. Позицията на просветното министрество е, че НВО след 10-и клас представя резултатите след първи гимназиален етап и се дава информация за качеството на системата. От МОН заявят още, че премахването му не може да се отмени с административно решение, а е необходима законодателна промяна.
Синдикатите считат, че то е неефективно по ред причини: липса на мотивационен ефект, оценката от изпита не възпрепятства преминаването във втори гимназиален етап, а времето и средствата могат да се използват по-ефективно вътре в самата система.
Личното сред редовете
Изпитите след 4-и, 7-и и 10-и клас ежегодно поставят на дневен ред дискусии, както сред властимащите, така и сред обществото, и работещите в образователната система. В сектора личи напрежение, нужда от промяна в структурата на преподаване, механизми за защита на фигурата на учителя като авторитет, както и осъвременяване на учебните програми.
Думата „бърнаут“ все по-често се използва в ежедневието на учителя. И ако през Възраждането мисълта на Ботев се е приемала широко – „Учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк.“, то в нашето съвремие се превръща в бич, който се усеща с пълна сила и отваря въпросителни за позицията не само на институциите, а и на нас като общество.
