В началото на 90-те години българското население достига до 9 милиона души, но когато настъпва промяната с членството ни в Европейския съюз, спадът е драстичен – 6.44 млн. От анализа на данни, взети от Националния статистически институт, става ясно, че за последните 35 години България е намаляла с 2.5 милиона души.
Демографският срив е налице поради ред неглижирани причини, натрупвани с времето. Ще направим кратък обзор как се е стигнало до тук, какви са политиките за справяне с отрицателните числа и какви са прогнозите за близкото бъдеще.
Причини за значителния спад
През 2024 г. в България са родени близо 54 хиляди деца, но за да се покрият нивата за „заместване на поколенията“ са нужни 2 новородени на една жена.
Дори и без фактора емиграция, се забелязва естествен спад на раждаемостта.
Жените в детеродна възраст неведнъж са споделяли притесненията си – ниските суми за майчинство, отказът на някои работодатели да покрият осигуровките им за 3-те полагащи се години, както и липсата на достатъчен брой места в детските градини. Освен грижите и отдадеността, които всяко семейство полага за своето дете, то е принудено да се сблъска с проблемите, които държавата трябва да реши.
Освен ниската раждаемост, то в България се забелязва и друг показател – делът на хора над 65 години е 24% от общото население, което автоматично нарежда държавата ни сред най-застаряващите нации в ЕС. Поради този факт, средната пенсионна възраст се увеличава поетапно. Преди реформите в началото на новия век, жените са се пенсионирали на 55 години, а към днешна дата приключват стажа си на 63 години. Възрастта за пенсия не спира да се покачва, като е предвидено тя да достигне до 65 години и за двата пола.
Данни на Евростат и ООН посочват, че над 1.5 милиона българи в трудоспособна възраст живеят в чужбина. Повечето избрани държави от тях са Германия, Италия, Великобритания и Испания. Много от тези хора се установяват за постоянно в изброените страни и повече не се връщат в България.
Какви политики се обсъждат за справяне с отрицателните числа
Министерството на труда и социалната политика предвижда пакет от мерки, с които да овладее демографката криза.
Част от тях са предприети – увеличили са се детските надбавки, както и са покрити част от средствата за „ин витро“ програмите за асистирана репродукция. Работи се и за по-качествено здравеопазване чрез национални програми и проекти, като един от тях е дългоочакваното построяване на национална детска болница.
Сериозен проблем остава обезлюдаването на селата и малките населени места в държавата. От последното преброяване е установено, че 199 места са без нито един постоянен жител. Повечето от тях са в планинските и пограничните райони. Населението е концентрирано основно в 4 големи града. Част от предложенията за демографската криза са дебатирани, но трайни резултати все още липсват. А въпросът „Как да върнем българите от чужбина?“ – все още остава нерешен.
Бъдещи прогнози
Официалните демографски прогнози за България са, че през 2090 г. населението ще е около 4.91 млн. души, като най-големият спад се очаква да е след 2030 година. Важно е да отбележим, че намаляване на населението се наблюдава в цяла Европа, тъй като в развитите общества се отглеждат по-малко деца. Разликата е, че страните от Западна Европа компенсират с мигранти, докато в Източна се усеща все по-голяма липса на население.
